Добре дошли в страната на Българското Соколарство, където традициите имат значение! 

На лов със соколи и пълнена камила

Саудитска Арабия може да бъде едно от най-очарователните места на света, особено ако са те поканили на гости влиятелни хора. Това е и един от най-сигурните начини да разбереш какво е неподправено бедуинско гостоприемство, такова, на каквото са се радвали още първите западни изследователи и пътешественици из Арабския полуостров. Традициите са нещо, на което държат в Саудитска Арабия. Така е било още от времето на първия крал - Абдулазиз, основателя на династията и държавата на Ал Сауд. За него казват, че бил истински боец, но също и визионер, който не се задоволил просто с превземането на една крепост в пустинята, а мечтаел да обедини враждуващите племена в един свещен съюз. На шега бедуините разказват, че Абдулазиз имал два меча.

 

Единия от стомана, с който воювал, а другия от плът и кръв, който използвал след поредното завоевание, когато вземал за жена дъщерята на вожда на победеното племе. Но освен мъдър държавник, боец и визионер Саудитска Арабия била благословена и с достатъчно черно злато, което да промени изцяло бъдещето й.
Въпреки възхода на кралството и изключителното богатство, гарантирано от петролните добиви, истинските саудитци и до днес се чувстват най-добре, когато излизат от климатизирания лукс и отиват на бивак някъде навътре в пустинята. Там, откъдето навремето са тръгнали техните прадеди. С това обичат да впечатляват и гостите си.
Да бъдеш поканен на лов със соколи в пустинята, се смята за голямо уважение, защото този вид забавление е разпространен главно сред благородническите фамилии на Арабия.
Притежанието на такива обучени птици, както и отглеждането на чистокръвни арабски жребци е наистина скъпо удоволствие. Всеки сокол се подчинава на един човек - този, който го е обучил. Той разпознава и следва само неговия глас.
Птицата и човекът прекарват по-голямата част от денонощието заедно и са по някакъв много особен начин привързани един към друг.
Когато те поканят на лов, това, което трябва да правиш, е единствено да стоиш кротко и да наблюдаваш от разстояние. Важното е да не се мяташ истерично напред-назад в опит уж да направиш някакви снимки, защото може да стресираш соколите. Просто мируваш и се наслаждаваш на ширналата се пред погледа ти пустиня и на драматичните опити на плячката да избяга от умелите стрелкания на сокола. Всеки лов със соколи, както впрочем и всички останали важни начинания в Арабския свят започват с пиене на кафе.

 


Обикновено организаторите на лова са се погрижили в някой от близките оазиси или на друго подходящо място да направят бивак с опънати шатри, запален огън и приготвени чайници.
Кафето и чаят са неразделна част от арабските банкети и събирания. За хората извън този свят понякога е странно как тези мъже седят с часове, задавайки си постоянно въпроси за здравето. Част от арабския церемониал изисква да отговаряш учтиво всеки път, когато те попитат, а също и ти да се поинтересуваш, нищо, че вече е станало въпрос за това преди малко.
Дългото седене на едно място може да схване краката на неопитните, затова е позволено да сменяш хълбоците, на които се облягаш, но за нищо на света не трябва да излагаш пред лицата на домакините подметките си.
Най-добре е да си се събул още на входа на шатрата, но ако са те приканили да влезеш обут, просто трябва да внимаваш да не изпружиш или кръстосаш краката си така, че да изложиш на явен показ подметките. Това се смята за обида, и то голяма. По време на престоя ти често пъти и на много места може да се наложи да се събуваш, затова е хубаво предварително да си сигурен, че чорапите ти нямат дупки.
Не че е голям проблем, но ще се чувстваш глупаво.
Арабското гостоприемство започва с опушване с благовония. Обикновено, преди да дойдат момчетата с кафето и чая, някой минава с разпален тамян и други благородни смоли. Когато го доближат към теб, трябва да гребнеш три пъти от пушека, насочвайки го към лицето и гърдите си.
Следва нескончаемото черпене с кафе. То е доста бледо на цвят и мнозина непробвали го смятат, че е чай. Прави се от зелени зърна кафе плюс малко джинджифил и много кардамон.


Както цветът, така и вкусът на тази напитка нямат почти нищо общо с тези на нашето еспресо. Нито дори на турското кафе.
Сипват съвсем малко на дъното на дребна порцеланова чашка без дръжка, наречена финджан.
Или филджан, както е по-известна в архаичния български език.Зависи от домакините, но понякога въпросните филджани са само три. А ако сте повече гости, това значи, че
не бива да бавиш много чашката, защото след теб в нея ще трябва да сипят и на друг човек. Ако има достатъчно филджани, може да задържиш за по-дълго твоя, отпивайки на малки глътки. Човекът с кафето ще направи пълен кръг на гостите и ще се върне при теб. Ако просто му я подадеш, той ще ти сипе отново и ще ти я върне. И всеки път така, докато не разклатиш с два пръста филджана. Разклащането е знак, че не желаеш повече кафе.
Следват турове с черен чай, чай с мента, джинджифилов чай... Да ти заколят агне, е върхът на бедуинското гостоприемство. Няколко агнета вече се смятат за грандиозна церемония. Но когато те поканят в шатрата, където е сервиран обядът и видиш, че освен агнетата в твоя чест са принесли в жертва и цяла камила - ето това вече е кралско гостоприемство. Оттук нататък е най-добре да не си заклет природозащитник, защото, ако не ядеш, има опасност да обидиш домакините.


Когато сядаш на подобна арабска трапеза, най-добре е да забравиш, че имаш лява ръка.
Дори по природа да си левак. Този крайник, който в мюсюлманската култура участва в подмиването, се смята за нечист, а да бъркаш с него в манджата е отвратителна скверност. Ако не внимаваш с коя ръка бъркаш, може да опорочиш цяла една камила, прилежно напълнена с ориз, стафиди и кедрови ядки.
Краят на яденето обаче не значи край на гостуването. След измиване и парфюмиране следва ново пиене на кафе, въпроси за здравето и размяна на любезности. Това е и подходящият момент, в който може да разрешите важни проблеми, ако има такива. По този начин от векове в Саудитска Арабия са се вземали най-важните решения за бъдещето на страната, определяло се е унаследяването на трона, печелели са се нови приятели и съюзници...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Новината можете да прочетете тук:  http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1371999