Добре дошли в страната на Българското Соколарство, където традициите имат значение! 

Едно интервю с Ата Ейебердиев

САЩ, 2006
Ата Ейебердиев (в средата)
От дясно - Асъйлхан Артъйкпаев - Казахстан
От ляво - Павел Якимов - България


Визитка
Име: Ата Ейебердиев
Длъжност: Председател на националното общество на соколарите в Туркменистан



Ата, с теб се познаваме вече няколко години. По време на международната среща на IAF в Абу Даби (ОАЕ) преживяхме много вълнуващи моменти заедно. В дългите увлекателни разговори, в дискусиите и професионалните спорове, на които можах да присъствам, разбрах, че твоята страна Туркменистан има голяма заслуга в световното соколарство. Тъй като за Туркменистан се знае все още твърде малко, за нашите читатели ще бъде много интересно, а за мен ще бъде и голяма чест, ако отговориш на няколко въпроса, които ще ти задам.

... И така ...

Ата, разкажи за ловните традиции на Туркменистан и присъствието на Соколарството в тези традиции.
- Ловните традиции у туркмените имат дълбоки корени. В народните разкази, в произведенията на класиците на туркменската литература, в поемите и стиховете живописно се описва културата на лова с оръжие, капани, хрътки и ловни птици. У нас има племена, които носят такива имена като „авчи” (ловец), „гушчи” (соколар). Ловът със соколи е древен и екологичен и хуманен вид лов. В книгата „Ковус-нама” – книга с наставления, написана през 1080 година – има такава мисъл: „Ако на душата ти е тъжно, а на сърцето мъчно, вземи със себе си ловната птица и бързата хрътка. И няма да усещаш тъга и мъка”. Днес в Туркменистан соколарите имат статут на обществена организация в лицето на Национално Общество на соколарите в Туркменистан.

Какво е отношението на ловеца и отделния туркменец към природата? Имате ли някакви специализирани организации, които се занимават с опазването на природата?
- Министерството за опазване на природата в Туркменистан е органът, който изпълнява държавната политика за опазване на животинския и растителния свят. Освен това в Туркменистан има и редица природозащитни обществени организации и клубове.

Какви видове лов са познати в Туркменистан? Кои от тях се практикуват? С какво и на какво ловувате?
- В Туркменистан се практикува лов с оръжие, кучета и соколи. Също така често се практикува и лов с капани – имаме големи специалисти и познавачи. Ловуваме на водоплаващ дивеч, кеклици, фазани, зайци-талаи, диви свине.

Кое е любимото ти ловно оръжие?
-  Нямам ловно оръжие и затова не мога да посоча преимуществата на един или друг вид.

Какво е мястото на Соколарството в днешен Туркменистан?
- Ловът със соколи в Туркменистан днес е разрешен и узаконен вид древен лов на дивеч.

Какво предлага Националният Соколарски Клуб на Туркменистан на своите членове? Какви публични изяви имат членовете на клуба?
- Националното общество на соколарите в Туркменистан представя соколарите, организира изложби на птици и кучета, планира лова, осигурява на соколарите необходимите документи за соколите и хрътките, помага на своите членове ежемесечно да публикуват свои материали във вестниците и списанията, консултира ги в изявите по телевизията и радиото. В момента ние публикуваме свои статии и очерци в Русия, Япония, Беларус, Украйна, САЩ, Казахстан и у вас, в България. Използвам случая от името на соколарите на Туркменистан да отправя своята благодарност към всички, на които нашите разкази ще бъдат интересни. Благодаря и на редакциите на вестниците и списанията за публикацията на тези разкази.  

Кога е разрешено да се ловува?
- Ловния сезон у нас е от август до март. Ловът със соколи на зайци се открива в края на октомври и продължава до първите дни на февруари.

С какви птици ловувате?
- Туркменците използват в Соколарството предимно женски ловни соколи.

Може ли по време на забранения за лов период да се тренира птица?
- По всяко време на годината може да тренираш своя сокол, но най-вече трябва да се отчита състоянието на самата птица.

Много пъти си ми разказвал за ловните лагери и походи. Разкажи, моля те, на нашите читатели как преминава едно такова ловно преживяване?
- Разпъваме ловния лагер в Централен Каракум в края на октомври. Там нашите наставници живеят и ловуват до февруари следващата година. Лагерът се намира сред пясъците, на около 400-500 километра от столицата. Рано сутрин младите соколари, съпроводени от техните опитни наставници се разделят на групи и се отправят на лов в различни посоки. Около 1 часа на обяд соколарите се събират в лагера за обяд. Наставниците почиват около един час, а младите соколари в това време събират дърва за вечерта, чистят и подреждат лагера. След обяда соколарите отново се отдават на прекрасното занимание, щастливо докосвайки се в тези минути до общуване с живата природа. Вечерта след лова, около огъня наставниците подхващат интересни разкази за лова със соколи. След вечеря започва хранене на кучетата. В лагера през ден се пече хляб, заравяйки тестото в нагорещен пясък. Вари се чай от билки и лекарствени треви, събирани по време на лова в пясъците. Представете си каква романтика…

Разрешено ли е взимането на малки от природата с цел обучение и лов?
- Да, разрешава се.

Има ли бракониери в Туркменистан и, ако има, как се справяте с това?
- Законодателството в Туркменистан е много строго към бракониерите и подобно явление в страната се наказва от закона.

Колко и какви птици има право да притежава и тренира един туркменски соколар?
- Според Устава на нашето общество, на начинаещия соколар (след разрешение от наставника) се позволява да има един сокол, а на опитния соколар – два сокола.

Завинаги ли остава птицата със своя стопанин или той я пуска в природата един ден?
- По неписаните закони на нашите предци, всеки сокол след пет-шест години „работа” при соколаря бива пускан в природата за поддържане на генофонда.

Коя е любимата ти птица, с която си ловувал?
- Ловен сокол.

Ако би имал възможност, каква птица би избрал да обучаваш и заедно с нея да ловуваш?
- Сокол скитник.

Разкажи за най-интересното си ловно преживяване.
- Такива преживявания са много и се запомнят задълго. Спомням си как веднъж на лов отлетя соколът на моя наставник. Три дни търсихме птицата, но уви. И ето че една сутрин при нас в лагера дойде един овчар, който пасеше стадото си близо до нашия лагер. Той ни разказа как вече два дни някакъв сокол ловувал на зайците, които неговите овце вдигали (подплашвали) и как същият сокол не го допускал до себе си. Наставникът веднага се облече и ние тръгнахме след овчаря. Когато стигнахме на мястото, в небето веднага се появи сокол. Моят наставник извика силно „хайт-хайт” и птицата веднага се приземи до стопанина.

За какъв лов мечтаеш?
- Не само мечтая, но и подготвям необходимите документи за провеждането на караванен преход върху камили (както това е било преди 1000 години в пясъците на Централен Каракум) с провеждане на лов със соколи и с участието на соколари от различни страни. (Бел. автора: Покана за участие в този ловен поход бе отправена и към мен не само като към „най-почетен гост”, но и като „пълноправен туркменски соколар”. Това стана по време на годишна среща на Международната соколарска асоциация – IAF, през 2004, която се състоя в Абу Даби. Става въпрос за преход през пясъците на пустинята Каракум, който ще трае около две седмици. Придвижването става с камили. Ловува се с помощта на ловни соколи и хрътки-тазъй, а дивечът е предимно зайци-талаи.)

Как вие, туркменските соколари, възприемате нововъведенията в лова със соколи, като например телеметрията, кантарите, изкуственото развъждане?
- Всички тези новости явно са необходими, но засега ние не използваме тези нововъведения.

Как е регулиран ловът със соколи в законодателството на Туркменистан?
- Със закон „За опазване на животинския свят на Туркменистан” и с постановление на президента на Туркменистан „За провеждане на лов и ловно стопанство”.

Разказвал си ми, че най-големият привърженик и радетел на Соколарството в Туркменистан е президентът Ниязов. В какво се изразява неговата подкрепа?
- През 2003 година президентът на Туркменистан награди Националното общество на соколарите на Туркменистан със „Златна верижка” и парична сума заради запазването и развитието на изконната култура на нашия народ – Соколарството. Също така президентът на Туркменистан обяви десет годишна програма за духовно възраждане на туркменския народ, в която културата на лова със соколи се смята за важна част от духовната традиция.

У нас има негативно отношение към Соколарството. С какви доводи би аргументирал общоизвестната истина, че всъщност Соколарството е полезно? Защо, според теб, съществува и позиция „против” Соколарството? Основателна ли е тя?
- Досега в историята на човечеството не е известен нито един факт ловът със соколи да е станал причина определени видове животни да се превърнат в редки или изчезващи видове. Главни защитници на соколовите гнезда навсякъде и винаги са били и са самите соколари. Мюсюлманският законодателен канон – шариат – счита лова за позволена човешка дейност, а ловът със соколи дори е регулиран със специални норми и правила. Религията е била нравствено-морална норма за праведен живот и разрешава само онова, което е хуманно и духовно чисто.

Какво ще посъветваш онези, които имат огромно желание, но все още нямат никакъв опит в Соколарството?
- Търпение.

Кои са основните грешки, които допуска начинаещият соколар?
- Прибързаността.

Има ли още нещо, което и най-опитният соколар може да научи по време на излет? Може ли и той да бъде изненадан? Какво би го посъветвал, ако сте заедно на полето?
- Бих посъветвал опитния соколар да бъде още и мъдър.

Какво мислиш за бъдещето на Соколарството?
- Наскоро се върнах от поредната среща на соколари в Абу Даби (ОАЕ), където участваха експерти от ЮНЕСКО. Целта на тази среща бе традицията на лова със соколи да бъда обявена за духовно достояние на цялото човечество. Смята се, че от перспективата на тази култура зависи до голяма степен духовното богатство на човечеството.

Кой е твоят пример в световното Соколарство?
- Моят наставник, 82-годишният Аннааман-ага и 73-годишният Сапар-ага.

От какво или от кого черпиш вдъхновение? Кое ти дава смисъл в живота?
- Да бъда полезен на страната и обществото.

Като колега-председател на соколарски клуб, в чиято страна се ловува, какво би ме посъветвал мен – човека, който сънува Соколарство, но живее в страна, където то е забранено?
- Казват „Търпението е от Бога, нетърпеливостта е от сатаната”. Бъди търпелив и действай по съвест и чест, което и правиш. Убеден съм, брат, че при теб всичко ще се нареди и успехът няма да те подмине, защото ти се стараеш за народа и страната си. Туркменските соколари винаги са с вас и българският ловец с птица винаги може да разчита на своите колеги от слънчев Туркменистан.

Какво е твоето пожелание за читателите на Българската Соколарска страница?
- Ако туркменец ви види весел и радостен, обезателно ще ви попита: „Какво си толкова весел, все едно конят ти е спечелил на надбягвания”. Но ако туркменецът види на лицето ви тъга и мъка, то той ще ви попита: „Защо си толкова тъжен, все едно ловната ти птица е отлетяла?”.
Пожелавам на читателите на вашата интересна и поучителна страница винаги в живота си да са „на кон”, т.е. весели и радостни и никога да не ги напуска „ловната птица”, т.е. никога да не бъдат тъжни!


Едно интервю на Павел Якимов
21.02.2006 г.