Добре дошли в страната на Българското Соколарство, където традициите имат значение! 

Българското Соколарство

Соколи и други хищни птици масово унищожават гълъбите в Старозагорско. В това е убеден адвокатът Искрен Пачаманов. Той се кани да заснеме с камера набезите на соколите и да даде на съд природозащитниците от екосдружението "Зелени балкани". То изградило спасителния си център за диви животни точно в Стара Загора, защото там има богата хранителна среда за хищните им птици, без да е необходимо да се дават пари, смятат гълъбарите.

В града са регистрирани няколко дружества на гълъбовъди. Още през 1982 г. тук бе създаден първият в страната клуб за високолетящи гълъби.

"Само през последния месец ми изчезнаха 17 гълъба. Най-големият им враг е соколът скитник, той си пада най-много по старозагорската порода бели гълъби", твърди Иван Вълчев-Чико, който отглежда в двора си към 180 птици. Повечето от тях са за височинно летене - издигат се на повече от километър височина и остават там с часове, като регистрират рекорди. "Не можем вече да ги пъдим от кафезите, горе ги нападат грабливите птици", жалва се Чико. Преди повече от 15 години продаде апартамента си, за да купи къща с двор, удобен за развъждане на гълъби. Съседът му Стефан Мутафчиев-Руснака има над 300 спортни гълъба. Те правят дълги преходи - често ги пускат от чужбина и те се връщат вкъщи.

 

Екземпляр от вида сокол скитник (Falco peregrinus) беше намерен в центъра на София. Птицата е била намерена вчера от граждани в близост до стадион “Васил Левски”. Уведомена е РИОСВ – София.

Според специалистите хищникът е бил в "безпомощно състояние, с каишки на краката, вероятно избягала от недобросъвестен собственик". По-късно соколът е прибран от експертите и изпратен в Спасителния център в Ст.Загора. Предстои проверка на пръстена, с който е маркирана птицата. Според РИОСВ "най-вероятно, става въпрос за незаконно притежавана птица, придобита по бракониерски начин".

РИОСВ – София изказва благодарност на човека помогнал за спасяването на птицата. Това е г-н Илиян Николов, ученик от Националното училище за танцови изкуства.

 

Лично мнение: Според официално разпространената информация птицата е с пръстен, който показва нейната идентичност. След като бъде извършена проверка, която ще помогне да се добие правдоподобна информация за произхода на птицата, едва тогава би трябвало да се изкаже експертно мнение или да се даде официално становище. От името на която и да е институция. Не трябва да се борави с теории и предположения.

Предварителните коментари, не информират за реалната принадлежност на птицата, а целят една тенденциозност, каквато е характерна само за непрофесионалисти, каквито се съмняваме, че има сред специалистите на софийската РИОСВ.

Солидарни сме с това, че при установяване на каквото и да е незаконно явление, като например незаконен улов от природата, отглеждане в неподходящи условия и пр., които биха били в разрез с българското законодателство и моралните норми, трябва да се приложи цялата сила на закона, за да може това деяние да не остане безнаказано.

 

 

 

"Аз обичам хората! Никой не ми е длъжен! На мен животът ми даде всичко!" Това са думите на Иван Славков в края на неговите мемоари.

Колко хубаво звучат сега. В такъв момент няма как да не си спомня...

...Иван Славков ни прие в офиса си в един приятен и светъл летен ден. В офиса на Батето бяхме рано сутринта. Бях чакал трепетно този ден, почти като ученичка пред директорски кабинет. В сградата беше тихо. Влязохме и се заизкачвахме по стълбите. Бубето, вярната секретарка на Човека, вече бе отворила вратата на стаята си. "Айде! Очаква ви!", чух топлия й подканящ глас. Тъкмо влязохме, и погледът ми се спря на отворената двойна врата, през която забелязах една фигура в светло сиво сако, която се насочваше към нас. Албена смело мина напред и аз я последвах.

Смутен пристъпих напред, но в този момент се сепнах, че съм все още облечен. Секретарката му ме наблюдаваше внимателно и любезно. В очите й се четеше подкана: "Айде, няма ли да влизаш?!". Несръчно смъкнах якето, закачих го все така непохватно на закачалката и престъпих в светая светих на един от най-известните, най-колоритните, най-противоречивите и най-нестандартните хора, които познавах. Този човек имаше толкова богат житейски опит, че цялото "кралско войнство" да се събереше, нямаше да го мине по лудории, контакти и приятели. Да! Приятели! Сега като седя и слушам, този човек е бил наистина обичан от толкова много хора.

 

В един от популярните български фотографски сайтове - http://photo-forum.net - любител-фотограф попадна на интересна находка. Хищна птица със завидни размери и телосложение била кацнала на балкона в един от жилищните блокове на квартал Борово, град София. Птицата не е била много притеснена от човека. Освен това е притежавала пръстен на единия си крак. Това е един от белезите, които биха помогнали да се провери нейния произход, ако тя бъде заловена.

Загрижен за животното, човекът е опитал да намери начин да се свърже с някой, който би му помогнал, но безуспешно. Малко по-късно, за съжаление птицата отлетяла.

След кратък преглед на снимките със сигурност можем да твърдим, че това е женски възрастен ловен сокол от подвидът "milvipes". В България тези птици са три.

Птицата, която е била кацнала на терасата на господина и почивала необезпокоявано на сянка, би могла да бъде соколарска птица. Но липсата на ремъци, предавател или какъвто и да е друг атрибут свързан с този вид ловно занимание ни кара да мислим, че тя е отглеждана не от соколар, а по-скоро от любител или по-лошото, от незапознат. За сега няма конкретни доказателства, които да потвърдят или отхвърлят тези предположения.

Напомняме, че още една птица - женски сокол скитник - в началото на този месец бе уловена от граждани и закарана в спасителен център за доизясняване на произхода й.

В соколарските среди вече се коментира произходът на тези "инциденти", като изводите сочат в една посока. Разбира се, тепърва ще се изясняват причините, довели до това масово засичане на редки хищни птици в центъра на София.