Добре дошли в страната на Българското Соколарство, където традициите имат значение! 

Българското Соколарство

На днешния ден, 01.02, по нов стил православната Църква празнува паметта на св. мчк. Трифон.

Всяка година, от както Соколарската Асоциация навлезе в общественото пространство, нейните членове празнуват денят на техния покровител - св.Трифон. Но как светият мъченик станал застъпник на соколарите, знаем от църковното предание.

Руският цар Иван Грозни бил страстен соколар. Веднъж по време на лов в известното с богатия си воден дивеч село Напрудное (днес то е северно предградие на гр.Москва и се намира в района на Рижката гара) той загубил своя любим бял северен сокол. За птицата отговарял младият соколар Трифон Патрикеев (той бил от рода на князете Патрикееви). Отчаян от загубата, цар Иван Грозни заповядал на младежа да намери птицата в тридневен срок иначе го грозяла сигурна смърт, ако се върнел с празни ръце.

Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора. В края на дадения му срок приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен от умора. Тогава насън му се явил самият св.мчк.Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: "Стани, вземи този сокол и прославяй Бога", след което му показал, къде да намери птицата. А тя била кацнала на една ела в Митищенската гора.

Соколарят тутакси скочил и по указанията на светеца намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, извикал изгубената птица и я занесъл на царя, като така спасил живота си. В памет на това чудно избавление от сигурната смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно изградил и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век. На стената й има интересна фреска – св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. "руска икона" на св. Трифон, чийто оригинал днес се съхранява в Третяковската галерия.

Впоследствие такива изображения на св. мчк. Трифон със сокол на ръката станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис "Св. мчк Трифон соколарят". Според агиографията на св. мчк. Трифон, той не е бил соколар, но православните соколари го почитат като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.

Честит празник, скъпи Соколари!

 

Съвременна икона на св. мчк. Трифон

 

Семейно-приятелски кръг за десетина години опоскал еврофондове и държавен бюджет

 

     Липсата на пари в държавата за социални плащания и пенсии от години винаги поражда въпроса – “Защо е така”. Отговорът със сигурност не е само един. Има много канали по които парите изтичат, днес разбрахме за един от тях.
На нарочна пресконференция активисти на сдружение “Екопрограма” изнесоха факти около дейността на свързани с кръга “Капитал” лица, няколко представящи се за “зелени” структури и политическа партия. Председателят на сдружението Борис Ангелов определи дейността на тези хора с понятието “Зелен октопод”.
     Всичко започва през 1999 година, средата на управленито на Иван Костов. Тогава за шеф на природен парк “Витоша” е назначен Тома Белев. Той става изведнъж еколог, председател на сдружение “Зелени Балкани” малко по-късно, член на партия “Зелените” и председател на Асоциацията на парковете в България.
     Друга екоорганизация – “НАТУРА 2000”, застава в центъра на събитията. В нея работи Симеон -синът на вицепрезидента на Първанов - Ангел Марин. Тук е и Андрей Ковачев, лидер на партията на кръга “Капитал” - ПП “Зелените”. В друга, свързана с екологията организация – WWF, са съпругите – Весела Кавръкова – на Тома Белев, и Катерина Раковска - на Андрей Ковачев.
Не липсва и братът на Андрей - Петко Ковачев, който е един от идеолозите на групата в сферата на екологията. В този си състав групата развива трескава дейност, създавайки над 50 сдружения и организация, с които покриват територията на цялата страна.
     Те успяват да внедрят свои хора на практика във всички министерства, които имат да усвояват пари по различни европрограми. Това не е трудно при добрите връзки на хората на Прокопиев с правителството на Костов. Та нали точно това правителство създаде икономическата база на издателите на иначе скромния преди 1997 година вестник “Капитал” чрез приватизирането на няколко промишлени предприятия и винзавод.
     Така те на практика могат да влияят на решенията на всички държавни структури по отношение на одобряване на проекти за финансиране с европари. От друга страна, могат да се насочват към “правилните” бенефициенти европейски и бюджетни средства за различни екопроекти.
     И се започва. Вместо парите за екопроектите да се дадат на БАН или Софийския университет, които имат и капацитета, и хората да ги изпълнят, те са предоставени на частното екологично сдружение “Зелени Балкани”. При това става дума за солидни суми – 3 милиона евро прибира сдружението по линия на еврофинансирането през МОСВ, още 3 милиона лева получава то от ПУДОС. Или общо в това частно сдружение се наливат около 9 милиона лева.
     Семейно-приятелският кръг прибира тези пари с помощта на държавни институции и вероятно чрез лобиране пред съответните отговорни за разпределението на средствата лица. Вероятно за това говори и фактът, че по онова време вицепрезидентският син Симеон Марин, представител на неправителствена организация, получава кабинет на третия етаж в сградата на едно министерство - МОСВ.
     Тогава се прави и карта по “НАТУРА 2000”, в която попадат 35% от територията на страната, в това число и всички райони и места, където би могъл да се развива бизнес. Така почти изцяло инвеститорският интерес към изграждане на спортни или туристически обекти се поставя под зависимостта на еколозите.
     Междувременно не се губи време и във финансовите дела на кръга около Симеон Марин и капиталци - усвояват се още 8 милиона лева за “мониторинг”. Правителството на Иван Костов и Симеон Сакскобурготски си отиват, но нещата за семейно-приятелския кръг не се променят.
     При Тройната коалиция златният дъжд над техните структури продължава. Например за Природен парк “Витоша”, ръководен от Тома Белев, освен годишния бюджет от 200 хиялди лева, се изсипват още 578 хиляди, отчетени като пари за “срещи, командировки, организиране на събития”. Предоставят се и допълнително 2 милиона лева за заслони и туристически пътеки на Витоша, които, според Ангелов, не могат да бъдат намерени днес в планината.
     И това е недостатъчно, та МОСВ отпуска още 1 290 000 лева за културна дейност в парка. В същия период в планината никнат незаконни строежи, някои от които въпреки разпоредбите на ДНСК и дори въпреки съдебни решения за събарянето им. Строят се и къщи на олигарси в планината. През този период след появата на корояд, над 500 декара гори на Витоша са застрашени от унищожение.
     През това време пипалата на “Зеления октопод” обхващат всички министерства, които се занимават с разпределение на еврофондове. Според данни на “Екопрограма” в Министерството на земеделието по Ос-2 постоянната работна група е председателствана от Росен Василев, който е част от групата “Зелени Балкани” чрез неговата фондация “Биоразнообразие”.
В състава на тази работна група са и още представители на “Зелени Балкани” – Милена Дикова и Вяра Стефанова. В Комитета по наблюдение на ОП “Транспорт” е Даниел Попов, активист на “зелените в няколко сдружения, свързани с групата. Неговата позиция е особено важна, защото би могъл да предявява претенции и изисквания към строителите на магистрали и да пробутва за консултанти доверени на “октопода” хора.
     В ОП “Околна среда” се подвизават Катерина Раковска, съпругата на Андрей Ковачев от ПП “Зелените”. Това обяснява вероятно и факта, че всички средства по Ос-3 “Биоразнообразие”, вместо към общините и НПО, са предоставени на държавни структури в МОСВ и ИАГ, където зелените имат роднини или партньори.
     Те имат свои хора дори в ОП “Човешки ресурси” към Министерството на труда и социалните грижи. Цялата тази разнообразна и очевидно доста печеливша дейност е медийно подкрепяна, и то активно от изданията на групата “Капитал”. Но никъде в техните екологични критики и забележки към различни инвеститори и производства, няма да срещнете и дума срещу “Каолин” и нанесените от него щети върху природата и здравето на хората, твърдят от “Екопрограма”.
     Другата тема табу е златодобивния отрасъл, вероятно защото Иво Прокопиев е консул на Канада, а фирмата-концесионер на златните ни находища е също канадска.
     Тази схема работи безупречно повече от 10 години и е донесла на създателите си милиони, заключиха от сдружението. Лошото е, че в случая се хвърля сянка на съмнение въобще върху работата на еколозите за защита на българската природа и то от хора, които са използвали “зелената идея” за опоскването на пари, с които би могло да се направи много за околната среда у нас.

 

Статията може да бъде прочетена тук: http://www.blitz.bg/news/article/165019



plovdiv.panair.haris2012Уникален вид хищна птица – Мишелов на Харис, може да се види на Международната изложба „Природа, Лов, Риболов” в палата 3 на Международен панаир Пловдив. От този вид хищник в България има само четири, а произходът му е от Северна Америка. „Българските” са внесени от Англия и Испания

Днес, 1-ви февруари по нов стил (14-ти по стар) празнуваме деня на св. мчк. Трифон. Все повече хора научават, че този православен светец е не само покровител на лозята и лозарите, но и на малката общност на Соколарите.

Според старото предание руският цар Иван Грозни бил страстен соколар. Веднъж по време на поредния лов в близост до село Напрудное, което било известното с богатия си воден дивеч (днес северно предградие на Москва, което се намира в района на Рижката гара) царят изгубил своя любим северен сокол, разказва за читателите на SOKOLARSTVO.EU председателят на Българската соколарска асоциация за запазване на грабливите птици, Павел Якимов.

За птицата отговарял един млад соколар - Трифон Патрикеев. Той бил от рода на князете Патрикееви. Разсърден от загубата на любимата си птица, Иван Грозни заповядал на младия соколар да я намери до три дни, а ако се върне с празни ръце го очаква сигурна смърт. Три дни младият Трифон търсил безуспешно птицата в Соколарската гора.Изморен от ходене тъкмо в края на уречения срок той приседнал на склона при хълма на Голямото езеро и задрямал изтощен.

Насън му се явил св.мчк.Трифон на бял кон със сокол на дясната ръка и му казал: "Стани, вземи този сокол и прославяй Бога!", а после му дал казал, къде да го намери - на една ела в Митищенската гора. Соколарят веднага скочил, по указанията на светеца тръгнал и намерил дървото, а на върха видял изгубения сокол. Без да се бави, извикал птицата, сложил я на ръка и така я занесъл на царя, като по този начин спасил живота си.

В памет на това чудно избавление от смъртта, Трифон Патрикеев построил на мястото, където му се явил св. мчк. Трифон, отначало малък параклис, а по-късно и църква, която съществува и до днес и се отнася към ХVІ век.

На стената и има интересна фреска - св. Трифон с кацнал бял сокол върху дясната ръка. Това е т. нар. "руска икона" на св. Трифон. Днес оригиналът й се съхранява в Третяковската галерия.

Впоследствие такива изображения на св. Трифон със сокол станали много разпространени, като на някои от тях дори имало надпис "Св. мчк Трифон соколарят". Това обаче очевидно е смесица, тъй като Трифон Патрикеев не е канонизиран за светец, а според агиографията на св. мчк Трифон, той не е бил соколар. Въпреки това православните соколари почитат св. мчк. Трифон като свой закрилник, застъпник и молител пред Бога.

 

 

 

 

 

 

Честит празник, скъпи Соколари!