Една преживяна одисея на Албена Алексиева

Здравейте уважаеми любители на хищните птици и природата!
Повод за следващите редове е една дълго чакана (почти на раздяла с идеята за осъществяване) среща между Българската асоциация за запазване на грабливите птици (БАЗГП) и представители на земеделското министерство. От 2004 година (08.11.), преди още да бъде приет по-предишният ЗЛОД, се опитвахме да осъществим този разговор, за да изложим идеята си за промяна на ловния закон и приемането на соколарството.
Като казах Соколарство – тази дума действа в “зелените” среди (а и не само там) почти като анатема и отключва неподозирани възможности за съюзяване на иначе незаинтересувани страни в железен тим – отпор срещу Лова със соколи. Но това е друга възможност за психологически анализ. Сега –  по темата на срещата. 2005 срещата се състоя.

Та след 17 писма без отговор, една година чакане и приет закон, най-сетне – в този живот, с тези хора, на това място – успяхме да се видим. Разбира се, както си му е редът в такива случаи, на срещата имаше представители и на неправителствените хард-организации, отричащи до умопомрачение идеята за лов с грабливи птици. Няма да се впускам в пространно обяснение  на срещата от типа "добър ден – добър ден", но ще се спра с няколко думи на това,  което ме впечатли. Още в началото на разговора стана ясно, че изглеждаме като на футболен мач – от едната страна – крайните еколози, от другата страна – ние, алтернативните ловци, всеки решен да се бие до край за победата, а реферът – домакините – се опитваше да балансира в предстоящия мач уж безпристрастно и доколкото може.
Какво изтъкнахме ние като аргумент в нападението? Ако законът разреши соколарството, ще има полза в няколко посоки:
а) романтична – ще има възможност за възраждане на древно българско изкуство;
б) екологична – ще се отглеждат и връщат птици в природата, ще се полагат грижи за тяхното опазване и неизтребване;
в) хуманна – ще има възможност за не толкова ефективен лов, както е този с оръжието;
г) финансова – ще може чужденци да ловуват у нас, плащайки за това, както и за храна, спане, туристически обиколки, сувенири и пр.;
д) антибракониерска – разрешаването на соколарството ще означава, че има по-стриктно приети от закона забрани и самите соколари – хората, които се грижат за птиците – ще следят за тяхното изпълнение (кой би си загубил възможността да ловува, за да толерира бракониери).
С какво ни изненада отбора на “хард-зелените”? Нападението се състоеше само от една-единствена заучена дума – бракониерство... и нищо друго. Ако бил разрешен ловът, щели да плъзнат бракониери като въшки и щели да изтребят де-що лети. И нямало да може да се озапти положението.

На тая атака отвърнахме с контразащита – добре де, ами ето сега няма соколарство, има закон, има екоорганизации, които наблюдават, съблюдават грабливите птици от бракониери. И? Какво е положението – който не е пожелал, той не си е взел пиле от природата, птици се изнасят зад граница (това и самите те го потвърдиха), няма осъден и затворен бракониер, имената на отявлените нарушители се знаят и ...нищо не се променя... Какъв е изводът (тук вече нашата защита премина в контранападение)? – че този модел, който действа в момента, всъщност не работи; че има и закон, и министерство, и екологични организации, а птиците намаляват, изнасят се зад граница и изчезват; че нещо в тая система е сбъркано и не действа. Тогава? (тук вече, признавам, предвкусвах близък гол, защото тяхната защита се пропука, настъпи суматоха и почти оголиха вратарското поле). Изводът е – промяна на закона и признаване на соколарството, както в повече от 40 страни в света, като при това не се либерализират до безумие възможностите за безстопанственост, а почти, дето се казва и по хан-крумовски, се затегне най-после примката около тия, дето безобразно не спазват закона! Гооол!  1:0 за нас! И точно в тоя момент реферът – нашите домакини – отмени гола! Имало засада! То така не можело да се напада, защото ние не сме могли да разберем в дълбочина защитата на противника и да прозрем в дълбоките му намерения за маньовър. А и нашето нападение всъщност не било никакво нападение, а просто въздухарско пожелание за игра. С други думи, то това, дето го предлагаме, е много хубаво, ама действало само в белите страни, а то тук – ние сме маймуни и колкото и забрани да има, кой ще е луд да ги спазва. Бяха споменати и стари травми в защитата – че имало в миналото едни лоши “соколари”, дето измъчвали животните, че те били едни изверги, дето и мечките на циганите си живеят по-добре от заточените птици. Вярно е, не мога да не призная, че идиоти има всякакви и че наистина и аз познавам изключително безотговорни хора, които вземат не само птици, но и други животни за отглеждане, без да имат нито условия, нито познания... както има и едни други, които са почти като терминатори-унищожители на всичко, до което се докоснат и безогледно вземат от природата – все едно е бездънна каца и им е завещана лично на тях... Но нали точно това е идеята – да СПРЕ НАЙ-ПОСЛЕ това малоумие, да се създаде закон, който ДА ДЕЙСТВА, и то за всички! А как ще стане това – ами като ангажираш пряко хората, които имат интерес! И на Запад и на Изток соколарите постигат успехи и тези успехи са признати дори от екоорганизациите (това и на тоя мач – среща между впрочем бе отбелязано от “хард-зелените”. Браво, поне нещо да признаете!) и, нещо повече, самите екоорганизации и министерства в чужбина имат интерес да използват знанията и уменията на соколарите – просто защото последните са най-запознати с птиците и с техните особености... защо и тук да не се разреши соколарството и да бъде използван този ресурс... и за да съм по-ясна за какво точно става дума, ще посоча само, че в САЩ и Европа не крайни еколози, не “зелени министерства”, а точно соколари – Том Кейд и Кристиян Саар – бяха тези, които на 23 август 1999 година, след повече от 25 години труд, успяха да възстановят популацията на сокола-скитник. Да не би в САЩ и Европа да няма бракониери? Или те са се събрали само у нас и по тази причина никакви закони не могат да се измислят, така, че хем да се пресече СЕГА ширещото се бракониерство, хем и да бъде разрешено соколарството...Някой ще каже – това е само риторика! И именно за това трябва да направя уточнение както означава соколарство. Това не е само ловът със соколи, това е и отглеждането на една птица, това са и грижите по нейното израстване, това е и връщане в природата на птици, и това, КАТЕГОРИЧНО в никакъв случая НЕ Е БРАКОНИЕРСТВО. Никой соколар няма да тръгне да унищожава птици! Никой! Защото никой не унищожава заниманието си, интереса си, любовта си. Нещо повече – соколарите не само се дистанцират от идиотите-бракониери, но и сами съдействат за това да няма такива унищожители... И в тоя момент, признавам си, почти се зарадвах, че на игрището имаше само една жена – аз – че то иначе колко скубане и хапане щеше да падне ... но мъжете не могат да разберат това. Както и да е... В последните минути на мача стана най-ожесточено – всеки си показа най-силните и заучени техники – от едната страна – че за да действа един зелен закон, трябва и останалите да се спазват, че щом една шепа хора не може да се озапти, та цяла страна ли, дето е станала разграден двор. От другата страна пък опитахме да приложим европейски финтове – че трябва да има дълбоки и сериозни дебати, гласност, възможност за ползване на чужд опит; че има не само емоционално-романтично-екзотичен оттенък в ловуването с грабливи птици, но и стопански, и екологичен и туристически, а не на последно място и финансов за страната ни смисъл.

В крайна сметка дербито си завърши 0:0 не без намесата на рефера (нашите домакини), които все подаваха по някой пас към противника..., не мога да не кажа, че все пак се държахме в рамките на добрия тон, но... каква полза, ако този разговор си остане само едната отчетена дейност на министерството с НПО, ако тази тема няма продължение и остане във входно-изходната кореспонденция на НУГ и ако, в крайна сметка, в годишните отчети на “зелените” организации си остане само сухата статистика на настоящото положение, което никак, ама никак не топли птиците.