Организацията на ООН за образование, наука и култура - ЮНЕСКО, призна соколарството за традиционен ловен метод и го включи в своя списък на постиженията на човечеството, достойни за съхранение и предаване на поколенията. На специална церемония в столицата на Кения – Найроби, в присъствието на генералния директор на ЮНЕСКО – Ирина Бокова, днес соколарството бе признато за нематериално културно наследство* и така получи своето дълго чакано признание. „Още преди времето на пирамидите соколарството е било разпространено като ловен метод. Бащи предавали уменията на децата си близо 200 поколения, пренасяйки това изкуство и традиция до наши дни”, бе изтъкнато по време на срещата.
Това е най-мащабната номинация в историята на ЮНЕСКО – предложението бе представено от 11 държави: Белгия, Чехия, Франция, Корея, Монголия, Мароко, Катар, Саудитска Арабия, Испания, Сирия и ОАЕ. Ръководството на проекта бе поверено на властите на Абу Даби, които в продължение на няколко години координираха данните между страните и представителите на соколарските гилдии и държавните администрации. Днес официалните представители на ЮНЕСКО потвърдиха, че проектът за признаване на соколарството е бил „изключителен пример за взаимодействие между нациите”.
За соколарите от цял свят днешното решение е едно от най-важните през последните години. Включвайки лова със соколи в списъка на световното нематериално културно наследство, ЮНЕСКО категорично защити соколарството като традиция, спорт, изкуство и даде надежда на много страни като България, в които ловът със соколи все още е забранен, че скоро техните правителства ще преосмислят репресивната си политика и ще разрешат упражняването на този красив вид занимание.
Страната ни е позната на света със своето уникално наследство – в листата на световните шедьоври на нематериалното културно наследство са вписани Бистришките баби и нестинарството.
Малко известен е фактът, че по нашите земи лов със соколи е имало още 4 век пр.Хр. – факт, който би трябвало да постави страната ни сред соколарските страни в ООН.
Нека си го пожелаем да се случи още следващата година, когато в България предстои да бъде отворен регионален офис на ЮНЕСКО за Източна Европа.
Г-жа Бокова в средата
Г-жа Ирина Бокова с традиционна Кенийска украса
------------------------------------------------------
*На 17 октомври 2003 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО на своята 32-ра сесия, състояла се в Париж, прие Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство. Конвенцията е резултат на многогодишните усилия на международната общност с активно участие на българската страна, за приемане на международен инструмент, който да регламентира и подпомага усилията на държавите-страни за защита, ревитализация, опазване и осигуряване на приемственост на онези традиционни форми на културата, които нямат материален характер. По смисъла на Конвенцията, "нематериалното културно наследство" се проявява по-специално в следните области:
(а) устни традиции и форми на изразяване, в това число и езика в качеството му на носител на нематериалното културно наследство ;
(б) художествено-изпълнителско изкуство;
(в) социални обичаи, обреди и празненства;
(г) знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената;
(д) знания и умения, свързани с традиционните занаяти.
"Опазване" означава прилагането на мерки за осигуряване на жизнена трайност на нематериалното културно наследство, включително неговата идентификация, документиране, изследване, съхраняване, развитие, експлоатация, популяризиране и предаване, предимно чрез формалното и неформалното образование, а така също и възраждане на различните аспекти на това наследство.
До момента Конвенцията е ратифицирана и приета от 88 държави членки на ЮНЕСКО. Тя бе ратифицирана със закон от Народното събрание на Република България и влезе в сила на 10 юни 2006 г.